
Столичната община, в партньорство с фондация KyoLink България и сдружение „Колективът“, проведе иновативния полеви експеримент „Прохладна Разходка София 2026“ (CoolWalk Sofia). Той е насочен към изследване на влиянието на градската среда и зелената инфраструктура върху местната термична среда. Освен това се изследва и топлинният комфорт на гражданите.

В изследването се включиха общо 20 души – експерти от трите организации и доброволци, които събраха данни директно на терен. Освен това целта е чрез реални измервания да се проследят различията в температурните условия в райони с различна степен на озеленяване. Проследява се и застрояването.

За нуждите на експеримента бяха използвани високотехнологични термовизионни камери за заснемане на градските повърхности и GPS-регистратори. Използвани бяха и специализирани устройства за измерване на температурата на въздуха и влажността. Технологичното оборудване беше предоставено от фондация KyoLink България. Освен това тя допринася с експертен опит в адаптирането и внедряването на японски технологии, методологии и интелигентни решения за климатична адаптация. Това включва и градска устойчивост в България.

Екипите обходиха два контрастиращи маршрута в централната част на София. Първият – „Зелен коридор“ – следва протежението на река Перловска, от бул. „Черни връх“ до стадион „Васил Левски“. Маршрутът се характеризира с по-обширна дървесна растителност и значителна сянка.
Вторият маршрут – „Градски коридор“ – преминава по бул. „Васил Левски“ до ул. „Ген. Гурко“ и представлява по-плътно застроена градска среда с ограничено количество зелени площи. Следователно сравнението между двата маршрута позволява да се проследи как различната градска морфология и наличието на растителност се отразяват върху температурните условия.
Измерванията бяха извършени на две вълни – в 15:00 ч., когато обикновено се наблюдава пикът на дневното затопляне, и в 20:00 ч., за да бъде проследено вечерното охлаждане. Така експериментът дава възможност да се сравни не само дневният топлинен товар. Освен това дава възможност да се проследи начинът, по който различните градски пространства се охлаждат след залез.
Събраните данни ще помогнат за по-доброто разбиране на локалните проявления на феномена „градски топлинен остров“ и на ролята на зелената инфраструктура за създаването на по-прохладна и комфортна градска среда. Важно е да се отбележи, че подобни теренни изследвания могат да бъдат основа за бъдещи решения. Те са свързани с градското планиране, озеленяването и адаптацията на София към все по-честите периоди на високи температури.
„Прохладна Разходка София 2026“ поставя акцент върху практическото измерване на условията, в които хората ежедневно се движат и прекарват време. Освен това показва значението на данните при планирането на по-устойчив и климатично адаптиран град.
Снимки: пресцентър/ столична община
Източник: пресцентър/ столична община