София, ул. „Съборна“, недалеч от Президентството. На една от централните улици на столицата, сред забързани хора и красиви сгради, една обикновена гледка задава необикновен въпрос: какво остава за човека, когато няма дори хляб? Тази история е за „До контейнера – книги“ и за онези, които намират смисъл дори в най-обикновените жестове.
До контейнер са оставени книги.
Сред тях минава българка, която търси храна. В този момент тя вероятно има нужда от нещо много по-просто и необходимо – парче хляб, нещо, с което да засити глада си.
А книгите стоят мълчаливо.
Те са писани, за да бъдат четени. За да дават знания, надежда и утеха. Но когато човек е гладен, първо търси храна за тялото.
Тази малка сцена от центъра на София показва един голям проблем – зад фасадите на красивия град живеят хора с трудни съдби, които често остават незабелязани.
Книгата е храна за душата, но никога не трябва да забравяме човека, който днес търси храна за тялото си.
Затова книгите нека не бъдат изхвърляни. Нека бъдат подарявани, дарявани на библиотеки, читалища, училища или на хора, които искат да четат.
Видео: newsnow.bg
Автор: НюзНау.бг
