С този образ България посреща и изпраща своите гости – хазартни реклами и внушения още на централния вход на Летище София „Васил Левски“. Вместо култура, идентичност и достойнство, първото послание към пристигащите е покана към зависимост.
Това не е просто лош вкус. Това е позор.
Позор, защото хазартът отдавна не е безобидно развлечение, а социална язва, която всеки ден оставя нови хора без домове, без семейства и без бъдеще. Позор, защото държавни и общински институции допускат и узаконяват това явление на най-представителното място в страната. И троен позор, защото се случва с мълчаливото съгласие на всички управляващи – независимо дали се наричат леви, десни или „център“.
Отговорността е колективна. Тя е на онези, които одобряват, рекламират и печелят. На онези, които заблуждават и заробват.
На онези, които виждат как хазартът залива градове, села и съзнания – и въпреки това избират бездействието.
Летище София не е просто транспортен възел. То е символичен вход към държавата. То е визитка. А визитката, която днес показваме, говори за отказ от грижа към човешкия потенциал и за подмяна на ценности.
Не е случайно, че все повече общественици, творци и интелектуалци повдигат този въпрос. Сред тях е и Йордан Камджалов – български диригент, продуцент и визионер, който неведнъж е говорил за духовната отговорност на институциите и за нуждата културата да бъде водеща сила, а не фон за комерсиални зависимости.
Докато хазартът продължава да ни посреща през централния вход на столичното летище, въпросът остава открит:
Коя България искаме да показваме на света – и на собствените си деца?
Снимки: Йордан Камджалов
