В цялата страна има нефункциониращи и изоставени речни съоръжения с неясна собственост, които представляват потенциален риск за наводнения и заплаха за речните екосистеми. Това съобщават от природозащитната организация WWF България.
Според организацията, повечето от тези бариери и корекции на реките са изградени преди 1989 г. и днес не изпълняват първоначалното си предназначение. Сред тях са прагове, бентове, съоръжения за водохващане, воденици и малки ВЕЦ-ове, които често задържат вода и наноси, пречат на миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им.
Според организацията, повечето от тези бариери и корекции на реките са изградени преди 1989 г. и днес не изпълняват първоначалното си предназначение. Сред тях са прагове, бентове, съоръжения за водохващане, воденици и малки ВЕЦ-ове, които често задържат вода и наноси, пречат на миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им.
Според него възстановяването на по-естественото състояние на реките е по-безопасно и устойчиво решение – да се осигури пространство за разливане при високи води и да се премахнат ненужните препятствия.
Къде са рисковите участъци по река Лом?
Рисковите зони се намират в областите Монтана и Видин – в защитените зони „Река Лом“ и „Западна Стара планина и Предбалкан“, както и в защитената местност „Река Лом“.
Бариерите възпрепятстват миграцията на защитени видове като големия щипок и малката кротушка, което противоречи на екологичните цели, определени от Министерството на околната среда и водите.
Изследването на WWF се фокусира върху два основни участъка –
каскадата от прагове и бентове между село Замфир и квартал Момин брод на град Лом,
както и бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.
Тези съоръжения в момента възпрепятстват миграцията на рибите, причиняват ерозия и увеличават опасността от наводнения.
Според него възстановяването на по-естественото състояние на реките е по-безопасно и устойчиво решение – да се осигури пространство за разливане при високи води и да се премахнат ненужните препятствия.
Снимки: WWF България
